Debian

"The universal operating system"



Последно обновена: 2010-10-23 00:57:14


  • Базирана на: Независима
  • Произход: Глобален
  • Архитектура/и: alpha, arm, armel, hppa, ia64, i386, m68k, mips, mipsel, powerpc, s390, sparc64, x86_64
  • Десктоп среда: AfterStep, Blackbox, Fluxbox, GNOME, IceWM, KDE, LXDE, Openbox, WMaker, Xfce
  • Пакетен мениджър: APT (Advanced Package Tool), който използва DEB пакети.
  • Офис пакет: OpenOffice.org
  • Допълнителна информация
    Официална страница:
    Документация:
    На USB флаш:

    Предимства: Стабилен; изключителен контрол на качеството; включва над 20,000 софтуерни пакета; поддържа най-много процесорни архитектури от колкото която и да била друга линукс дистрибуция.

    Недостатъци: Консервативен - поради поддръжката на много процесорни архитектури, най-новите технологии не винаги са включени; бавен цикъл на нови издания (едно стабилно издание всеки 1-3 години).


    Debian GNU/Linux за първи път е представен през 1993. Създателят, Ian Murdock, предвижда създаването на изцяло не-комерсиален проект, разработван от стотици доброволци в свободното им време. Скептиците са далеч повече от оптимистично настроените по това време, съдбата на проекта била да се разпадне, но реалноста била друга. Не само, че Debian оцелява, но и процъфтява и за по-малко от десетилетие става най-голямата линукс дистрибуция и може би най-големият софтуерен проект някога създаван!

    Успехът на Debian GNU/Linux може да бъде чрез следните цифри: Разработван е от над 1000 доброволци, софтуерното му хранилище достига до над 20,000 пакета (компилирани за 11 процесорни архитектури), и също така вдъхновява създаването на над 120 дистрибуции, базирани на Debian. Разработката на Debian се състои в 3 главни части (или 4 ако броим "bleeding-edge" - експерименталната част), подредени по стабилност - "unstable" (още познат като "sid"), "testing" и "stable". Продължителната интеграция и стабилизация на пакети и особености, заедно с добре-установените механизми за контрол на качеството на проекта, печелят репутацията на Debian като една от най-добре тестваните дистрибуции с възможно най-малко бъгове.

    Въпреки всичко, дълготрайният и комплексен стил на разработване има и недостатъци: стабилните издания на Debian не са ъпдейтнати и остаряват бързо, най-вече след като стабилни издания излизат всеки 1-3 години. Потребителите, които предпочитат най-новите пакети и технологии са принудени да използват потенциално бъгави Debian "testing" или "unstable". Високо демократичните структури на Debian довеждат до спорни решения и свади между разработчиците. Това довежда до застой и нежелание да се вземат радикални решения, които биха задвижили проекта напред.